История

Деца пред началното училище, випуск 1938г.

Началото на просветното дело започва между 1830–1840 год., а построяването на Първото училище в Аврен датира от 1857г. Сегашното село Аврен е възстановено върху развалините на по-старо село през 1829г. Тук се заселват семейства от Еркеч и Голица, от Котел, Елена, Трявна, Габрово - предимно градинари,овчари, зидари. Легендата твърди, че котленският овчар Драган Георгиев, след неговото заселване, е единственият грамотен човек в Аврен, който знаел славяно-българско четмо и писмо. Грамотността му не била голяма - можел да чете, знаел наизуст няколко молитви и това му било предостатъчно, за да има решаваща дума при разглеждането на важни общоселски дела, да бъде тачен като учен и мъдър човек. Не се помни откога е започнал да раздава знанията си, да учи на четмо и писмо любознателните, нито пък имало ли е някаква възрастова граница за учениците му. Учебните занятия котленският овчар провеждал само през лятото в местността “Куртсмаиловия чаир”. След построяването на училището, което се състояло от една класна стая със стени от пръти и кал, Драган Георгиев започва да води редовни занятия. Той е учител до 1860 г., когато в Аврен пристига високообразованият за времето си Захари Христов, родом от с.Градец, Котленско. През август 1860г. във Варна било осветено българско училище и някои от първите хора в Аврен изпращат децата си да учат там. Но след няколко седмици, след като Захари Христов започва да учителства, тези деца се завръщат, защото във варненското училище няма с кого да си разменят българска дума. Предполага се, че като учебни предмети в Авренското училище са били застъпени: бълг. граматика, история, землеописание /география/, аритметика, калиграфия. През 1865г.Захари Христов става инициатор за построяването на ново по-голямо а времето си училище. Самият той напуска Аврен и е назначен за свещеник в Гебедже /Белослав/. Новият свещеник – поп Мирчо Вичев от с. Градинарово е и учител в новопостроеното училище. Обособена била Авренска енория, обхващаща селата Белослав, Повеляново, Старо и Ново Оряхово, Садово, Константиново. От всичките тези села идвали ученици в Аврен, а по-късно идвали ученици чак от Провадия и Варна. По това време в Авренското училище се учат 130 деца. Постепенно Аврен се издига като първостепенно просветно средище почти в цяла Североизточна България. Спомените пишат летописа – богат и пъстър, незабравим като всяка история на едно училище, в което са учили жизнерадостни и любознателни деца, в което са работили вдъхновени учители и директори. Първият директор, за който си спомнят жителите на Аврен е Иван Савов. По негово време се увеличава броя на учениците и става прехвърлянето им от черковното училище в сградата на настоящата детска градина. През 1912/1913 г. е построен ПЪРВИЯТ етаж на настоящото училище, където също се настаняват ученици.

Следващият директор е Петър Хаджи Василев, който е инициатор за построяването на ВТОРИЯ етаж на училищната сграда през 1939 г. След смъртта му през 1941 г. неговата съпруга Блага Хаджи Василева поема директорския пост. Щафетата след това поема Петранка Мончева. От 1954 до 1982 г. директор на ОУ “Христо Ботев” е Йордан Костадинов Петков, награден с орден “Кирил и Методий” II степен за дългогодишна просветна дейност. По негово време започва обзавеждането на кабинетите по химия, физика, биология, които през 1958г. разполагат с голям брой помагала и необходимия тежък инвентар. Училището е електрифицирано през 1948 г., а през 1960 г. – водоснабдено. През 1957/58 г. е построена училищната работилница и обзаведена с необходимите машини и инструменти за пълноценното провеждане на уроците по трудово обучение. Но миграционните процеси засягат твърде осезателно и населението на Аврен. През 1944г. в училище е имало 470 деца, през 1948/49 г. –370, а през 1966г. те са вече 282. Днес ние работим със 101 деца. Тези процеси засягат и съставните села - Здравец, Садово и Казашка река, където съществуващите прогимназии биват закрити, а учениците приети в ОУ Аврен. В училище се подготвят ученици от I до VII клас, едва през 1960/61 г. се разкрива и VIII клас. За класен ръководител е назначен младият писател и учител по български език и литература Данко Димитров. Той е автор на неиздадената книга “Авренското плато”. От 1982 г. до 1994 г. директор е дългогодишния учител по математика и физика в същото училище Петър Йовев Димитров, награден с орден “Кирил и Методий” III степен за постигнати добри резултати в учебно-възпитателния процес. По негово време продължава обогатяването на материално-техническата база. От 1994 г. и понастоящем директор е Гинка Ангелова Колева. С всеотдайност и голямо учителско сърце плеяда учители са подготвяли уроци за децата, в чиито очи гори жажда за знания, за истина: Иван Беязов, Александър Топалов, Роза Панайотова, Александър Янков, Марина Янакиева, Пейчо Кръстев, Петър Душев, Гица Тинева, Люцкан Славов, Иван Славов, Васил Гиргинов, сем. Аврамови, Недю и Димитричка Тодорови, Стоян Даракчиев, Александър Янев, Йордан Ноев, Йорданка Баева, Недю Андонов, Мирка Коева, Димитричка Деянова, Димитричка Кателиева, Вълко Вълков, Лилия Димова, Златка Стойчева, Райна Петкова, Еросалима Стоянова, Златка Радева, Димитър Митев, Катя Петрова, сем. Патлееви, Лена Николова, Янка и Минчо Димитрови, Мария Стоянова, Пенка Монова, Тодорка Тодорова, Михаил Тодоров, Людмила Бородина, Павлина Мандаджиева, Димка Лефтерова - цяла плеяда.

Свободата разкрепостява духовете и в училище и в НЧ „П.Р.Славейков” кипи истински творчески труд. Под ръководството на своите учители и ръководители , и финансирани от общината, децата извършват достойни дела: участват в певчески групи, танцови състави, кръжоци, изнасят програми, побеждават в спорта, на олимпиади, работят на компютри. Във връзка със Седмицата на детската книга училището е посещавано през годините от писателите: Ангел Каралийчев, Леда Милева, Петър Славински, Данко Димитров, Константин Паскалев, Пламен Цонев. През 1966 г. училището посреща ген. Петко Кацаров. На 24 май 1957 г., когато училището чества своя 100-годишен юбилей е наградено с орден „Кирил и Методий” III степен за дългогодишна просветна дейност и добра учебно-възпитателна работа. От десетилетия училището и материално-техническата база не бяха обновявани. В навечерието на настоящия 150-годишен юбилей на училището общинската администрация финансира основния вътрешен и външен ремонт на училищната сграда и пълната подмяна на училищната мебел. Оформен е музеен кът, в който са изложени няколко мини експозиции, посветени на местния бит и фолклор, местните традиции при багрене на тъкани с природни материали и историята на създаване и функциониране на училището. През годините в училището се поддържа възрожденски патос и вдъхновение. Изявени личности, започнали своя път от нашето училище са: проф. д-р Стоян Радев, доц. Драган Вълков, летец-изтребител Паруш Станев Георгиев. Много лекари, инженери, икономисти, учители, работници в обслужващата сфера са започнали житейското си развитие от нашето училище. 97 възпитаници на родното училище отдават своите сили и живот по бойните полета на родината. В тяхна памет е издигнат паметникът на загиналите във всички войни, на който ежегодно ученици и учители поднасяме венци в знак на признателност и почит към тяхното дело. Всички наши възпитаници – бивши и настоящи - са признателни на своите учители, защото са ги накарали да изпитат радостта от търсенето, на усилието, на откриването; накарали са ги да почувстват и приемат за себе си като празник истината. Не е лесно, когато дириш истинската стойност на нещата.

Млад и пламенен е колективът при ОУ Аврен днес! В последните години два пъти е удостояван с признанието на общината за най-добър учителски колектив. Всяка бележита дата се отбелязва с концерт. Със заразителните си идеи и пламенен ентусиазъм учителите увличат децата за участие в литературни конкурси, викторини, спортни прояви. Преподавателите работят по проекти, участват в научни конференции, повишават квалификацията си. От миналата учебна година в училището ни е подета инициативата за проучване на автентичната местна култура под надслов: „Моята България е моят роден край”. Плод на тези усилия са сформираната училищна музейна сбирка и проектът за издаване на алманах. Богатата душевност на авренчани е нeписаната история в песните, в легендите, върху дървото, върху камъка, в тъканта, в шевицата... Така изследването на местните традиции осигурява приемствеността между поколенията. 150 години учителите на ОУ „Христо Ботев” вярно и честно служат на светлото и свято дело на образованието! 150 години училището носи името на легендарния поет и революционер Христо Ботев, издигнат като Пантеон на безсмъртието! 150 години поколения авренски деца и юноши поемат своя личен път към звездите подкрепяни, ръководени и окриляни от учителите в малкото ни селско училище!