"Диря - автентичната местна култура на село Аврен"Книгата е посветена на 150-годишния юбилей на Основно училище "Христо Ботев", с. Аврен, Варненска област.
Сборникът е резултат от дейността на педагогическия състав на училището по проекта "Моята България е моят роден край" от националната програма на МОН "Училището - желана територия", модул "Развитие на извънкласната и извънучилищната дейност".
Издадена е с подкрепата на Община Аврен и е представена пред обществеността по време на тържествената церемония по откриването на юбилейна плоча и училищния празник на 24 май 2008 година.
Издателска къща Компас,2008 г.
Автори-съставители: Дора Душкова, Нела Кенарова-Калова, Тонка Петрова
Книгата съдържа три части и приложения.
Из "В дебрите на историята" - част първа:
Първият образован човек в селото бил овчарят от Котел Драган Георгиев, който дълго време - 27 години - пазел в тайна (по неизяснени причини), че е просветен. Едва след построяването на първата църква в селото овчарят започнал да обучава децата на съселяните си на славянско четмо и писмо. По съвременните стандарти той бил малограмотен – можел да чете и пише и знаел наизуст няколко молитви. Това обаче било напълно достатъчно, за да бъде един от първите хора в селото и да участва в решаването на важните общоселски въпроси. Все пак бил единствения грамотен сред местните хора. Като начало Драган Георгиев започнал да учи децата на четмо и писмо само през лятото. Когато оставял стадото си да пладнува в местността Куртсмаиловия чаир, при него се събирали любознателните и под сянката на някоя круша започвали учебните занятия. Овчарят преценявал колко време да занимава «учениците си» като забивал на слънце една тояга, очертавал около нея кръг и опъвал въженце от върха и към земята. Според сянката на тояжката и въженцето определял колко време да продължават занятията. Учениците изглаждали горещия пепелак пред себе си с длан, където започвали да изписват начертанията на показаната от даскала буква или дума, докато я научат. После овчарят ги изпитвал да четат думи, а след това започвал да пее молитви на черковнославянски, а те в унес повтаряли след него. Не е известно колко време се е провеждало това лятно обучение и дали учениците на овчаря са били само деца (дали е имало възрастова граница), но се знае, че през 1857 година по негово настояване и инициатива към новопостроената църква (виж легендата за построяването на църквата и песента за Липчо Нягулов) селяните съградили училище – малка стая от пръти и кал – където да се обучават ученици и през зимата. Помещението било достатъчно малко и добре изолирано, че в зимните студове да се отоплява с мангал и децата да пишат не с премръзнали от студ ръце. Този първи селски даскал води учебните занятия в училището при църквата до 1860 година, когато в Аврен идва високообразованият за онова време Захари Христов, родом от с. Градец, Котленско.
Книгата е все още на разположение и може да се закупи от училището.
Коментари за книгата тук и тук.
